Богоблажени царю Борисе, сега като стоиш пред престола на Всевишния, моли Христа Бога да дарява на народа ни мъдрост и сила, а на нас, които ти се молим – спасение на нашите души.
Публикувахте от Еленка Щерева в Събота, 2 май 2020 г.
Кратко житие на свети равноапостолен цар Борис-Михаил
В 9 век от Рождество Христово Бог благоволил да издигне сред владетелите на народа ни светия цар Борис, който да извърши великото дело – покръстването на българския народ в Православната вяра.
Това не минало без изпитания. Петдесет и двама знатни боляри се вдигнали на бунт срещу царя. Като призовал Божията помощ, той потеглил против разбунтуваната тълпа с малка свита, държейки в ръка кръста Христов и щом излязъл от градските порти, станало чудо. Пред него изведнъж се появили и тръгнали седем духовника със запалени свещи в ръце. На разбунтуваните боляри им се сторило, че конете на царя ги тъпчат и те не можели да помръднат. Така без битка бунта бил потушен. Князът наказал водачите със смърт, а останалия народ – жени, деца и старци помилвал.
В големите български градове православният български владетел издигнал седем съборни храма. В тях се извършвали богослужения. Сега той горещо молел Бог да му изпрати учители, които да просветят народа ни в Христовата вяра.
По това време учениците на светите Кирил и Методий били прогонени от земите на западните славяни и Бог направил така, че те се устремили към нашите български земи. Свети Борис с радост ги приел, заповядал да ги настанят в най-хубавите жилища и всеки ден обичал да беседва с тях. В манастира край Велики Преслав закипяла усилена книжовна дейност. Там се превеждали и преписвали Свещените книги, съставяли се проповеди и църковни песнопения.
След като извършил толкова значими дела, светият цар завършил живота си като монах в манастира „Свети Панталеймон“ в местността Патлейна край Преслав. Примерът му последвали много сръбски и руски владетели, които свалили царската мантия и облекли монашеско расо, за да са по-близо до Бога и да се молят за своя народ.